» Още видео

СОЦИАЛНО И ПСИХОЛОГИЧЕСКО ВЪВЕДЕНИЕ
 
Техниките по смяна на пола се прилагат в няколко центъра по света от 1960 г. насам, но с много малко публикации в добри списания, що се отнася  до техниките, но и за резултатите за удовлетворението от оргазъм на оперираните. Действителният брой на оперираните по света не е известен и едва напоследък се появиха някои статии, които са изследвали постоперативните естетически резултати и резултати на оргазъм на мъжете и жените, които са предприели тези промени. Липсата на ясна информация в научната преса се дължи на  консерватизма и на комплексите, свързани с тези промени както в обществото, така и в научната общност, която отразява страха на обществото по такива чувствителни въпроси. Хомосексуалността и придружаващите сексуалното поведение създава страх и предизвиква примитивни чувства към доминиращата мъжка идеология, дори и на съвременното общество, което се счита   "освободено". Делът на мъжете, които са хомосексуалисти и  предприемат промяна и на анатомичния си образ, или към мъжа, или към жената, остава много малка в сравнение с действителния им брой, който е доста висок. Днес се пресмята, че по света 10% от мъжете са хомосексуални, независимо от нивото на социално и културно развитие на всяка страна. Делът на хомосексуалните жени все още не е описан, най-вероятно поради по-строгата идеологическа принуда, която съпровожда лесбийското предпочитание при жените.

ПРЕДОПЕРАТИВНА ПОДГОТОВКА

Обикновено  години преди интервенцията, мъжете хомосексуалисти се подлагат на химическа кастрация с естроген, например (7,5 mugs PREMARIN) (150 mug етинилестрадиол) допълнително лечение с анти-андрогени, като cyproterone, също могат да бъдат използвани, които водят до намаляване на мъжкия хормон на нива кастриране. Този курс на лечение променя окосмяването, но и външния вид на гърдите на мъжа, които нарастват постепенно. Психологическата подкрепа, когато я потърсят, касае особено проблемните взаимоотношения с родителите и близките от семейната среда, която реагира на сексуалните предпочитания на момчетата, и по-специално в периода, когато ще го обявят  в тяхното обкръжение, защото по правило тези мъже имат идентичност  и сексуална роля от много малка възраст и не оспорват техните сексуални предпочитания, които ги считат толкова естествени, колкото и мъжа, който има хетеросексуални предпочитания. Хомосексуалната сексуална ориентация, но и сексуалните роли се различават що се отнася до хетеросексуалното поведение, тъй като има мъже с женски модели в техните умове и във фантазията им, така и в ума на хомосексуалистите съществува разнообразие на поведение и стандарти. Хомосексуалистите мъже, които стигат до промяната описват характерни черти, че са жени заключени в едно "мъжко тяло", което искат да го променят. На другата страна съществуват мъже хомосексуалисти, които се харесват много мъжествен външния вид, който го подсилват с много физически упражнения и съответното мъжко облекло.
Аналогичен опит съществува  и при жените хомосексуалистки,  които получават предоперативно андроген и придобиват силно окосмяване преди да достигнат до естетичната промяна в операционната зала.

ОПЕРАТИВНИТЕ ТЕХНИКИ

Има три основни техники при промяната на мъжа, които имат обаче една обща ос, създаването на вагината и на клитора. Първата техника се отнася до  отстраняването на пещеристите точки (пениса), където по същество се извършва една радикална ампутация на фалоса, запазването на кожата около пениса и част от главичката, които по-късно ще се превърнат във вагината и клитора. Запазването на пещеристия нерв и на уретрата за една завършена естетична и функционираща област, която да си прилича с действителна женска вагина. Втората се отнася до използването на скротума, до кожната  стръмнина за създаването на вагината, и третата използването на част от червото за вагиналната лигавица, която се счита обаче и като най-сложната техника, независимо от историята има предимството на най-естественото изглаждане и овлажняване, които предлага на новотрязаното. При жените, които сменят пола предхожда  мастектомия и хистеректомия и в една втора фаза създаването на псевдофалос с имплантант от слабинната област, или от  предмишницата. Втората техника е по-сложна и отнема време, но има и най-добрите резултати след като запазва кръвоснабдяването на прехвърления имплантант. В една трета фаза се поставя вътре в  псевдофалоса протеза от силикон, за да има еректилна способност новият мъж, който  създаде  оперативната намеса.

СЕКСУАЛНАТА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ (ЗАДОВОЛЕНОСТ) СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА

В може би единственото публикувано проучване за сексуално задоволяване на оперираните мъже и жени парадоксално изглежда, че голям процент от мъжете, които са станали жени, споменават чувство на оргазъм, обаче при жените, които са станали мъже, процентът на задоволяване е много малък.  При мъже, които са станали жени, в един значителен процент се е споменало наличието на разводнена течност във фазата им на оргазъм. Дълбочината на новата вагина изглежда, че значително влияе върху психиката на оперираните, и при дължината на вагината, 14 см повечето са доволни, докато при малка дължина, както  4 см, не са останали удовлетворени. Публикуването на информация за женския оргазъм при тези мъже, които не са се родили  жени и не са имали опита на  вагиналния оргазъм, е непревземаема крепост, тъй като сравняваме различни ситуации. Тъй като искаме  информация, която основно имаме само от жените. Също така трябва да знаем, че при днешните хирургични техники, запазването на пещеристите нерви и на част от ерекционната тъкан да създава клиторния оргазъм е по-лесно, тъй като в миналото с по-примитивните техники, тези  подробности не са имали значение само за създаването на нова вагина. Сигурни отговори за задоволяването от новият им еротичен вид не съществуват. Науката не може да даде с яснота дори отговори, дали най-големия сексуален орган е мозъкът, или нашите полови органи. Несъмнено, най-научното доближаване на сексуалното поведение на оперираните, ще ни даде в бъдеще по-ясна информация  и по-добро разбиране на сложността на сексуалния живот като цяло. Засега, както психиатрите, но и лекарите, след края на намесата ще трябва да оставят време на новата жена и на младия мъж, да поживеят и да възстановят душевното си равновесие с новата си самоличност и с новото си тяло, чрез които са потърсили, онези всички други мъже и жени, докарване да края на  насладата на душата и на тялото, чувството на равновесие сред които съм и се чувствам жена или мъж.